Индия

И така, след успешно хващане на вторя ни полет, кацнахме в .... един индийски град с твърде сложно име, но на кратко му викат Тричи. Тои се намира в най-южния край на Индия. От там трябваше без да се заседяваме да хванем транспорт до Мадурай - първата ни цел.Още с кацането ни посрещнаха десетки индийци и ни казаха "Хеллоооо, май френд" - мантра която щяхме да чуваме постоянно и да ни изтощи до смърт през следващите дни.

Спазарихме авто-рикша от летището до автогарата и се започна с културния шок: набутаха ни четиримата + багаж в една рикша и се впуснахме в индийския трафик - хаос, клаксони, разминаване на милиметри с други возила. Последва изживяването на първата индийска автогара и пътуване с междуградски автобус. Всичко това ни заля с порой от нови впечатления и много ни вдъхнови. Тук няма нищо общо с Китай и другите места - и там е екзотично но по-голямата част от хората са някак съвременни. В Индия жените почти без изключение носят сари, мъжете дъвчат бетел и плюят по улиците, кравите са навсякъде (сътветно и лайната им). Няма модерни магазини тип супермаркет - всичко се купува от пазара. В големите градове тип Делхи сигурно е друго, но ние там не се задържахме да проверим.

МАДУРАИ:
В Мадурай седяхме два дни и посетихме един много интересен хинду храм. Той се води един от най-важните храмове за хиндуистите. Вътре видяхме някаква вечерна церемония където разнасяха носилка напред назад и обикаляха около нея, и димяха с много тамян, но не разбрахме много много смисъла.

Другата атракция беше, че се поддадохме на обработката на един чичо-шивач - много умел търговец, който ни черпи с чайче и ни говори сладко сладко докато си напоръчахме всевъзможни дрешки. Пак са по евтини от колкото в БГ в магазина де.

Също така в Мадурай резервирахме първите билети за влак - стана доста лесно. Нямаше места но ни дадоха три от туристическата квота, а после във влака някак се намери и четвърто. Пътуването с индийскя влак се оказа не чак толкова страшно. Бяхме в спален вагон (sleeper) и там положението се търпи. Минават постоянно разни продавачи с мантри "Коффее Коффее коффее! Чаи коффее", и други, което е доста досадно, но иначе вагоните са културни. По нататък ни се наложи да патуваме и в "general class" където няма запазени места и там беше доста по-интересно: в купе с 6 места имаше около 16 души, част от тях седнали на скарите за багаж.

БАНГАЛОР:
С влака стигнахме до Бангалор, където отсега ще отговоря на колегите: не посетихме офиса на САП. Вместо това отидохме в ботаническата градина (прятен парк) и после на кръчма с много скъпа бира. Тук е момента да отбележа, че всичко което казват за Индиа е вярно: храната и квартирите наистина са безобразно евтини. Но бирата прави изключение. Първо, индийците по принцип не пят, освен по специални поводи. Второ, бирата е относително най-скъпото питие и цените варират от щат на щат но единствено в Гоа бяха под 1 евро. В Мадурай имахме интересно преживяване като питахме за бира в един ресторант - казаха че по принцип не предлагат но могат да ни донесат, след това ни сегрегираха в частна стаичка, за да не ни гледат хората как пием. Накратко, Индия (освен Гоа) не става за бирен туризум. За сметка на това има други удоволствия

ГОА:
Та, след няколко часа в Бангалор се натоварихме на влака за Гоа, и по-конкретно за Васко да Гама. Оттам веднага отидохме във Вагатор, което бяхме прочели в гайда че е Мястото. Там наистина беше чудесно: райски пейзажи с палми и плажове, малки къщички и много приятна атмосфера. Сега там е извън сезона (води се мусон но не валеше особено) и беше доста празно и спокойно, а цените съвсем поносими, като в цяла Индия. В разгара на сезона (около Нова Година) ни казаха че скачат многократно. Наехме си квартира почти на самия плаж и прекарахме изключително приятни и лежерни два дни. Не успяхме да отидем на транс парти, което беше нашата цел - получихме брошурка за едно, но беше вечерта в която си тръгвахме.

ЕЛЛОРА:
След Гоа отидохме с влак и автобус до Аурангабад - най-близкия град до пещерите Еллора. Прекарахме цял ден при пещерите - те 34 на брой, издялкани в скалата храмове: има будистки, хинду и джаинистки. Най-впечатляващ е един хинду храм - направо огромен. Той всъщност е най-голямата монолитна скулптура в целя свят и са го строили 200 години.

АГРА:
От Аурангабад се наложи да вземем самолет до Делхи - решихме да жертваме малко повече кеш за да успеем да видим всички набелязани места. През Делхи минахме съвсем транзит - имаше вид на приятен и модерен град (особено за Индия) но не мога да дам подробни впечатления. След това пристигнахме в Агра, при една от главните ни цели: Тадж Махал. Беше наистина величествен, няма какво да се лъжем. Просто трябва да се види отблизо.

В Агра има и много други интересни неща, но явно Тадж-а ги засенчва всички та не са чак толкова известни. Посетихме и "Червеният форт на Агра", една много голяма и много запазена крепост с дворци вътре с не по-малко красиви от Тадж скулптури и др., най-важната крепост в Индия, дълго време е била центъра на могулската империя. После ходихме до едно място където е била някогаш столицата за кратко- Фатехпур Сикри - построил я великият могулски император Акбар но после не живял много много там, поради проблеми с водоснабдяването. Но също беше пълно с дворци и беше чудесно. Изпълнихме програма максимум за този ден, а Аспата успя да направи уникални снимки на Тадж по изгрев.

КАДЖУРАХО:
Оттам започна една откачена схема да се доберем до Каджурахо - едно място с много известни древни храмове с кама сутра скулптури по тях. Нямахме достатъчно време и удобни влакове за да идем и до там и до Варанаси, затова се наложи да правим комбинации от влакове трета класа, спане по гари и селски автобуси, които бяха кой от кой по ужасяващи. Но пък беше единствено по рода си преживяване. Добрахме се до Каджурахо и имахме 3-4 часа да разгледаме храмовете преди следващя автобус, но те се оказаха достатъчни, а и беше адска жега та нямахме сили за повече. Ето една интересна сцена от въпросните храмове:

ВАРАНАСИ:
След Каджурахо отново се втурнахме по транспортите и на другия ден се оказахме във Варанаси.

Тук, както всички казват, наистина има много атмосфера. Старият град е с много тесни улички, твърде тесни за коли (но има моторетки, колела и крави). Тук най-интересното нещо са гат-овете на Ганг, където хората се къпят в реката и правят всевъзможни ритуали. "Ghat" всъщност представляват стъпала които влизат в реката. Има множество такива по целя град, всеки си има име - ето например Гей Гат (Gay Ghat):

Обикновено можеш да се разходиш от край до край по брега, но сега реката е много пълна от мусона и ги е позаляла. Има гатове с различно предназначение - на някои се къпят, на други перат, на трети горят трупове. Днес сутринта се разходихме с лодка по реката и ги огледахме хубаво.

Сущо така, като за последен ден тук в Индиа, се помотахме, попазарувахме и въобще отпочинахме малко и вече сме готови за Непал. Довечера в 12:30 хващаме влак с който ще се понесем в посока границата. Следващо включване (ако е възможно) очаквайте от Катманду.