Малайзия

В Малайзия беше приключение, попаднахме на някакви странни хора и ситуации.

Кацнахме в Куала Лумпур вечерта на 4 септември, щяхме да имаме целия 5ти за моткане и се омитахме на 6ти сабалем.

Ели беше уговорила да гостуваме на някакъв от couchsurfing, хич не го знаехме какъв е, защото нямаше как да влезнем в нета да му видим профила, комуникирахме чрез смс. Оказа се че до неговата квартира се стига само с такси, Малайзия въобще много ми заприлича на САЩ- всичко в магистрали, градският транспорт май е доста липсващ, и някакви далечни кварталчета и предградия до където се ходи само с кола и няма магазинчета, т.е. няма бира

Първо ни издразниха на летището, адресът беше не далеч от летището, но такситата искаха 2но повече отколкото да идеш с автобус до центъра (~1час) и да си хванеш от там такси обратно към квартала на нашият домакин (~40мин). При това става върос за предплатена услуга, а не за пазарене с бакшиши. После се оказа че не можели да ни качат четирамата, защото сме с големи раници, та трябвало 2 таксита да вземем. Бая ни изнервиха до де се доберем. Там попаднахме на един страннем тип: от китайски прозход, мислещ се за християнин, леко смешен, леко луд, леко смотан и в последствие се оказа- доста алчен.

Гостоприемството му беше нулево, ама на нас пък и не ни трява да ни обгрижват особено. Та както си обсъждахме какво искаме да правим за единствения ни ден, той предложи ако съберем по 20евро за разходи да ни води цял ден с неговата кола насам натам и да ни храни и дундурка, така да видим даже и малко от провинцията, джунгли и т.н. Това го бил видял съвсем наскоро от някакъв човек от Шриланка, който точно по тази схема го водил на сафари и той много доволен бил останал. Стори ни се ОК, приехме.

Та както казва народа: човек се учи от грешките си.
На сутринта събрахме пари, че взехме че му ги дадохме, и той се отприщи почна да ни губи времето да ни мотае.
Първо ни замъкна в един бижутерен магазин, където заедно разиграхме някакъв цирк за да върне някакъв пръстен купен от там. Схемата беше следната: Понеже ония пари не връщат освен ако не усетят някакъв по-голям келепир, влизаме избираме си много неща и аха да плащаме, той казва че първо иска да върне пръстена, връща го, връщат му парите и се омитаме. Стори ни се забавно, направихме го. Обаче това ни загуби половин един час. После почна да се опитва да реже разходи, запя че само едно ядене ни покривал и да сме си избрали закуска или обяд. Започна да ни дразни, в един момент се скарахме с него, искахме леко да променим плана, той отказваше щото го бил синхронизирал с някакви си негови дела и вече имал уговорка някаква по пътя. Искахме да развалим уговорката и да ни върне парите или поне по голямата част- не щя, Аспата му крещи че не е никакъв християнин, Дидо иска да го бие, една там друга малайзийка (на Ели връзка, която тогава се срещна с нас) също му крещи нещо, аз се чудя как да наглася нещата. В крайна сметка нещо уж се поуспокоихме и щяхме да доизпълним плана, но мр. Минг беше изперкал съвсем и почна да редува някакви нервни пристъпи с истеричен смях и да се оплаква как сме го били обидили и как той огромна услуга ни правил. Бая актьор го даваше, ама неубедителен. Усетихме обаче че го е страх да не му пишем негативни препоръки в сайта на couchsurfing, и се опитва нещо да дипломатства, без естествено да връща каквито и да е пари.
След кулите Петронас, се метнахме на бангираната му количка и тръгнахме по провинциите.
В Кулите не беше нищо особено, защото всъшност ни качиха само до мостчето, на височина под 200м.

Следващата свинщина беше че ни закара в някакво провинциално музейче, и каза че ще се върне след най-много 1ч. Той музея се оказа 15мин работа, при това нищо интересно. Ама ние си отвисяхме 2ч., мр Минг го нямаше и нямаше, почнахме да се изнервяме и особено Ели. Версията беше че му се е счупила колата. Накрая се появи с някакъв офис стол на задната седалка и Ели му скочи на веждите. Ние 3мата се оттеглихме на почитна достанция да не и пречим. След около половин час се появиха, мр Минг пресилено учтив, Ели ухилена, успяла да изкрънка да ни върне половината пари като основния и коз бил 4те негативни препоръки които определено ще му разбият туристическия бизнес в зародиш.
Уговорката- връща половината пари и ни връща да си се омитаме с раниците, не пишем препоръки.
Естествено че ще му наплескаме препоръките, ама по-натам, като се приберем.

Пък столът на задната седалка със следната версия- щото му се счупила колата и нямал да плати достатъчно на майстора, майстора му дал стола да го кара на някакъв адрес в Куала Лумпур, бартер видиш ли. Според нас просто ни закара там за да вземе/купи/открадне стола от някой на наши транспортни разноски.

Та до тук, Малайзия си беше гадно място с гадни хора, и някакви 2 високи небостъргача. Но напускайки на Минг бърлогата нещата се обърнаха.
Излизайки от кварталчето ни качи един чичка на стоп и ни метна чак до автогарата в центъра на КЛ, а много не му беше на път. После се срещнахме с на Ели малайзийската връзка- Картина, и отидохме да хапнем и пийнем бири, и да си поприказваме весело до късни вечери. После ни валя мусона, ама ни беше гот, спахме по гари и летища (както ние си знаем) и се метнахме успешно на самолета за извечната и безкрайна цигания- Индия.

Та като извод:
Олекнахме с по 10евро, и малко ни позагубиха времето, ама пък научихме че пари в аванс не се дават, та даже и да вярваш на човека. Също така КЛ няма нищо освен 2 кули Петронас и шоппинг, скъпо е и бирата е нещо от сорта на 5-6лв, Научихме от Ели че с упорство, злоба и малко изнудване се постига много.