Special Administrative Regions

И такаа, понеже Ели я заболя коляното от писането на предишния пост, ето малко кратки пънкарски впечатления:

Тук най-накрая се обединихме с Аспата, надивихме се на градоустроиство и се сплескахме от влажна жега докато същевременно се опитваха да ни замразят във всяка сграда където влизахме.

Всичко което сте виждали по картинки и филмчета за Хонк Конг е истина! Голяма лудница, лукс и космополитност и свински грип. Градът е развит във вертикална посока, вместо в хоризонтална. Всичко е супер нагъчкано и на по няколко нива, милиони надлези подлези, мостове и нанагорнища, съответно и нанадолнища. Но същевременно е много разчупен и разнообразен и забавен. Например, излизайки от фери-терминала се почва едно 10-15 минутно ходене по мостчета над улиците, тунели през сградите, за да излезеш чак на централния площад. На места си беше като в бъдещето. Естествено и доста по-скъп от континентален Китай. Физиономиите на гражданите станаха много по разнообразни от китайските, които бяхме свикнали да ни се пулят в последните 10 дни, появиха се английски надписи и вече можехме да комуникираме с всеки без преди това плахо да питаме: "English?"
Бяхме отседнали в Калуун (Kowloon), което е от другата страна на пролива, срещу острова. Бяхме в една гляма сграда, която ни я бяха препоръчали като най-евтиното място. То си беше направо гетото на ХК, но стаичката която получихме си беше екстра, като се изключи че едната вечер една огромна настървена хлебарка ни атакува и след дълга и неравна борба, Аспата успя да контраатакува с чехъл. Тогава разбрахме защо лелите от хотела държат затворени прозорците постоянно.
Климатиците в Китай и още повече в Хонг Конг са навсякъде и са надънени на макс. Даже вървейки навън по улиците редовно те лъхат студени вълни от широко отворените магазини и молове. На места, примерно в метрото, направо ми се обаждаже артрита.
Въпреки че се провалих в жаланието си за 1) кучешко, 2)масаж 3)китайска опера, правихме доста други неща, ядохме суши, гледахме най-голямото светлинно шоу в света (Гинес), най-големия седнал Буда, возихме се много пъти на корабчета през пролива, качихме се на връо над ХК и се удивихме, гледах улично изпълнение на китайски песнички, ядохме екзотични плодове, ходихме по музеи, Ели и Дидо даже се пекоха на плажче. Акулите бяха от другата страна на мрежата- споко.




В крайна сметка се метнахме на някакъв адски бърз и свръх климатизиран пътнически катамаран за Макао

МАКАО
Голяма циганийка се оказа в Макао. Нагъчкани тесни улички с манжарници и сувенири и високи нови хотели и казина. Честно казано, след Хонг Конг, Макао ми се стори провинциален град, но погледнато обективно си е голям и доста лъскав. Някак градоустроиството им куца, стари и нови площади и сгради са омешани и панорамите гледки които се разкриват тук таме са доста рошави и ми напомняха на картинките които съм виждал от Сао Паоло. Бе португалска му работа.

Обаче хапнахме добре, някои нови манджи и вкусове, че китайското беше почнало да се изчерпва.
Отидохме до кулата, където предлагат и най-високото бънджи в света, ама 150те евро, които ни поискаха ни уплашиха повече от 230те метра полет.

Тук населнието беше съвсем омешано и имаше всякакви цветове и физиономии, а надписите бяха и на португалски